Безнзиностанция на “Шел” в България. По света на няколко пъти избухваха призиви за бойкот на бензиностанциите на “Шел”, но у нас никой не се интересуваше. Бойкот не се състоя. Снимка: e-vestnik

В последните месеци отново природозащитници и борци за човешки права призоваха да се бойкотират продуктите на компанията „Шел”. Поводът е една история отпреди 14 години, която намери развръзка неотдавна.

За първи път в своята 176-годишна история петролната компания Royal Dutch Shell, по-позната у нас просто като “Шел”, се изправи на съд за нарушаване на човешките права, включително сътрудничеството в заговор за съдебното убийство на нигерийски дисиденти и природозащитници. Компанията бе изправена пред американски федерален съд в Ню Йорк по три дела, заведени съответно срещу компанията-майка, нейното нигерийско поделение и бившия шеф на компанията в Нигерия Браян Андерсън, но реши да постигне споразумение с ищците и се съгласи да заплати обезщетения в размер на 15.5 милиона долара на 8 юни 2009 г.

Става въпрос за случай отпреди 14 години, когато е обесен нигерийският драматург, телевизионен продуцент, природозащитник и носител на наградата Goldman Environmental Prize Кенуле “Кен” Беесон Саро-Вива (виж тук сайта “Вива срещу Шел”). Саро-Вива произхожда от племето Огони, на чиято територия Огониланд “Шел” добива петрол и газ от 50-те години на миналия век. Самият той създава мирно протестно движение срещу разрушаването и безогледното използване от страната на компанията на природните ресурси на територията на огоните. През 1995 г. е арестуван от военното правителство на генерал Сани Абача и по-късно обесен по недоказани обвинения в убийство, а по-късно свидетелите по делото признават, че са били принудени да лъжествидетелстват срещу пари в брой и обещания за работа в нигерийското поделение на “Шел” и то в присъствието на адвокат на компанията. Малко преди това четирима вождове на огоните са брутално убити, а заедно със Саро-Вива са обесени още осем активисти на неговото движение.

Точно тогава избухва и световната кампания за бойкот на “Шел” и нейните продукти, която в крайна сметка принуждава компанията почти напълно да се изтегли от Огониланд, след като става известно, че директорът на “Шел – Нигерия”, Брайн Андерсън е предлагал на брата на Саро-Вива, Оунес Вива, сделка, в която свободата и животът на активиста да бъде изтъргувана срещу спиране на протестната кампания срещу компанията. Нещо повече, компанията признава, че е въоръжавала правителствени “служители по охраната”,които,  както се оказва, са участвали в наказателните акции срещу огоните.

Веднага след екзекуцията на Саро-Вива Нигерия е извадена от състава на Британската общност, а през 1996 г. роднините на екзекутираните, както и синът на Саро Вива, Кен Саро-Вива-младши се позовават на американския закон Alien Tort Claims Act от 1789 г., който позволява на чужденци да завеждат дела за защита на човешките права извън територията на САЩ, и се отнасят към федерален съд в Ню Йорк. Така за първи път в почти двувековната си история “Шел” влиза в съда по обвинение в нарушаване на човешките права. И по-късно се съгласява да изплати 15.5 милиона долара на ищците, заявявайки “че това е хуманитарен жест за създаването на фонд за подпомагане на огоните”. Освен това компанията напълно отрича, че има нещо общо с екзекуцията на деветимата нигерийци, но самият факт, че “Шел” не поиска да влезе в съдебната зала е многозначителен.

Джени Грийн, един от адвокатите на ищците по делото, пък заяви пред CNN - “Това е един от първите случаи, когато мултинационална корпорация е обвинена в нарушаване на човешките права и това споразумение е потвърждение на това, че мултинационалните корпорации повече не могат да действат с онази безнаказаност, на която се радваха преди.”

През 1994 г. самият Саро-Вива заяви в интервю пред Ейми Голдман, водеща на едночасовото радио и телевизионно шоу “Демокрация сега”, което се излъчва по над 750 станции в Северна Америка: “Петролните компании обичат военните диктатури, защото могат да въртят тъмни сделки с тези диктатури… Аз съм обект на следене.” След смъртта му организации като Greenpeace, Amnesty International и Human Rights Watch се включиха в световния бойкот срещу “Шел” и по-специално в САЩ, които внасят половината от нигерийското петролно производство.
Малко преди смъртта си Саро-Вива казва: “Ще търсим правата си мирно, без насилие и ще победим.” Някога Махатма Ганди успя по същия начин да извоюва независимостта на Индия.